Европейският божур е впечатляващо многогодишно растение от семейство Paeoniaceae. Произхожда от Южна и Източна Европа, където расте в естествените си местообитания в ливади и светли гори от Франция до Албания.
Медицински божур
Лечебният божур расте доста интензивно, достигайки до 60 см височина, със същия диаметър. Образува доста плътни, компактни, храстовидни бучки, състоящи се от многобройни, слабо разклонени, изправени, доста твърди издънки, израстващи от подземни луковични коренища.Върху издънките са разположени усукани дълги, големи (до 30 cm дълги) листа. .Горната страна на листните плочи е тъмнозелена, гладка и леко лъскава, долната - по-светла, леко синкава, матова. През есента листата стават златистожълти, надземната част на растението умира през зимата.
Лечебният божур е еднодомно растение. Големите цветя се състоят от няколко впечатляващи розови венчелистчета и множество жълти тичинки вътре. Плодниците са месести, зелени. Цветовете се развиват в края на май и началото на юни, по върховете на леторастите, над листата. Опрашват се от насекоми, охотно се посещават от пчелите.Божурът е отровно растение. Всичките му части съдържат токсични съединения, отровни при поглъщане на големи количества. В същото време повече от 2000 години това растение се счита за лечебно и се използва в медицината, особено като лекарство за епилепсия и лекарство, което предизвиква менструация. Запарката от изсушените венчелистчета се използвала като противокашлично средство и за лечение на разширени вени, а смлените на прах семена се използвали като подправка. И до днес екстракти от корена на това растение, под формата на хомеопатични препарати, поради своите спазмолитични свойства, се използват при чернодробни заболявания и храносмилателни разстройства и в следродилния период.Екстрактите се правят от корените на по-стари растения (поне на две години), събрани през есента и след това изсушени.
Медицинският божур не понася наводнения или продължителни периоди на суша. Вирее най-добре на слънчеви или полусенчести места, в плодородни, пропускливи, средно влажни почви с леко кисело до леко алкално pH. На песъчливи почви расте силно, но цъфти слабо, докато на тежки почви ще цъфти по-обилно, но растежът на растението ще бъде много бавен. Растението е напълно устойчиво на замръзване в полските климатични условия.
Лечебният божур може да се размножава генеративно чрез семена, засети в хладни огнища. Трябва обаче да се помни, че получените по този начин растения ще цъфтят едва след минимум 4-5 години. Семената се засяват най-добре веднага след прибиране на реколтата, все още пресни, след което след около 6 седмици можете да получите вкоренени млади разсад. Божурът може да се размножава и вегетативно чрез разделяне на по-стари, обрасли растения.
| Позиция | полусенки |
|---|---|
| Влага на почвата | средно мокро |
| Позиция | слънчево |
| Декоративно растение с | цветя |
| Височина | 60см |
| Цветна дата | V - VI |
| Категория | Трайни насаждения |
| Evergreen | Не |
| Поливане | среден |
| Цвят на листа/иглички | зелено |
| Цвят на цветята | розово |
| Резен | буши |