Обикновената череша принадлежи към семейство розови (Rosaceae). Това е изходният вид за няколкостотин благородни сорта, култивирани в Европа като популярни овощни дървета.
Обикновена череша
Първото споменаване на отглеждането на череши датира отпреди около 2500 години. Гърците са първите, които го култивират в Европа (около 300 г. пр. н. е.) и става много популярен сред римляните, които около 100 г. пр. н. е. я доведе във Великобритания.
Черешово дърво
Черешата е широколистно дърво, достигащо 5-10 м височина. Има къс, ниско разклонен ствол и рехава, обикновено неправилна и широка корона с увиснали тънки клони.Младите издънки първоначално са маслиненозелени. Средно дебелите клони са доста рядко разположени. Кората е кафяво-червена до тъмно кафяво-сива, сравнително гладка, леко лъскава, отлепваща се на хоризонтални ивици. Елипсовидните листа с дължина 5-8 см и правилен, ситно назъбен ръб се развиват доста късно - в края на април и май, по време на интензивен цъфтеж. През есента пожълтяват. Кореновата система е обширна, но плитка (основната маса от корени е на дълбочина 15-50 см). Черешата често дава коренови издънки.
Черешов цвят и плодове
Черешите цъфтят в края на април и май (някои сортове цъфтят още в началото на април). Цветовете са хермафродитни, опрашвани от насекоми, събрани по 2-6 на дръжки с дължина 2-4 cm. Единичните цветове са 2-4 в диаметър с 5 снежнобели венчелистчета, един зелен плодник и много тичинки с жълти прашници. Плодът е кръстен на растението. Те са гладки и лъскави, червени, тъмно черешови до черешово черни в зависимост от сорта.Тези малки, сферични костилкови растения са разположени на дълги и тънки дръжки. Твърдата, гладка костилка е заобиколена от мека, сочна плът и тънка кожа. Черешите имат характерен кисел вкус и аромат. Съдържат ябълчена, лимонена, манганова и йодна киселина. Те се консумират сурови, но преди всичко са отлична суровина за преработка. Използват се за производство на сокове, конфитюри, консерви, компоти, вина, тинктури, ликьори, както и за сладкарски изделия (например торти). Период на узряване на плодовете: от юли до септември, плодовете узряват бързо и падат също толкова бързо. Времето за прибиране на реколтата почти никога не надвишава месец.
Отглеждане на череши
Черешата предпочита пропускливи почви, не много тежки, дори могат да бъдат песъчливи, но не и влажни. Мястото за отглеждане на череши трябва да е слънчево или леко засенчено. Едно дърво трябва да покрива 10-15 м2. Черешата не обича среда, която е твърде богата на вода, така че не е необходимо да се полива допълнително, освен ако няма суша.Цветът на черешата е много чувствителен към пролетни мразове, а плодовете по време на зреене могат да бъдат откъснати и повредени от градушка или силен вятър. Големи загуби имат и птиците, за които черешите са един от най-големите деликатеси.
Черешово дърво
Черешовото дърво е доста твърдо и устойчиво на механични натоварвания, има средна плътност, добре се обработва, но не е устойчиво на неблагоприятни климатични условия. Използва се основно за производство на висококачествени мебели, фурнири, дюшеме и елементи от музикални инструменти. Поради специфичния си аромат черешовото дърво се използва и за опушване на месо.
Обикновени сортове череши
Черешовите сортове са чувствителни към фини петна по листата, кафяво костилково гниене и бактериален рак.
Запознайте се с сортовете череши:
- Череша "Groniasta z Ujfehertoi"
- Череша 'Łutówka'
| Позиция | слънчево |
|---|---|
| Влага на почвата | средно мокро |
| Декоративно растение с | плодове |
| Цветна дата | IV - V |
| Evergreen | Не |
| Категория | Плодове |
| Височина | 5m - 10m |
| Цвят на цветята | бяло |
| Поливане | среден |
| Цвят на листа/иглички | зелено |
| Резен | разхлабени |