Жълтият кантарион (St. John's wort, St. John's wort, Field rue, Spelt, Saint John's wort, Tipton's weed, Chase-devil, Klamath weed) е многогодишно растение от семейство Жълт кантарион ( Hypricaceae). Той е доста изобилен в естествените местообитания в цяла Европа, Западна Азия и Северна Африка.
Жълт кантарион
Влачен, той се разпространи доста лесно в южната част на Африка, двете Америки, Австралия и Нова Зеландия. В Полша жълтият кантарион обикновено расте на слънчеви места в гори, тревисти гъсталаци, хълмове и балки.Вирее и по ливади, където пасе добитък, но там се третира като плевел, който влошава качеството на сеното, тъй като при консумация от крави оцветява млякото, което става безполезно и се яде в големи количества от животни (напр. кози, овце). , коне) със светла кожа и козина има фототоксичен ефект, причинявайки алергия към слънцето, което може да доведе до възпаление на кожата.
Жълт кантарион - описание
Жълтият кантарион е храст, достига до 100 см височина (обикновено 30-80 см), образува чепове с ширина до 50 см, съставени от множество, изправени, разклонени и червеникави в горната част, вдървесинени в основата, голи издънки. Стъблата безплодни и съцветия израстват от силно развито подземно коренище, покрито с гъсто множество, срещуположно разположени, елипсовидни или дори тесни, целокрайни, приседнали листа, дълги 3 cm. Погледнати отгоре, листата образуват кръстовидна форма, откъдето идва и името: кръстоцветна билка. Листните плочи с жлези по краищата, наситено зелени, с по-светла долна страна, имат множество резервоари от етерични масла, които (когато се държат на светлина) са полупрозрачни, което създава ефекта на дупки върху листата - откъдето идва и името на вида - Жълт кантарион.
Жълтият кантарион винаги цъфти преди 25 юни, откъдето идват и народните му имена - жълт кантарион и жълта билка. Джон. Жълтите цветове с диаметър 1-1,5 cm са събрани в многоцветни сенници по върховете на съцветните леторасти. Жълтият кантарион е самоопрашващо се растение, прашецът и плодниците му узряват едновременно. Цветята са охотно посещавани от пчелите, които купуват тук атрактивен прашец. Жълтият кантарион обикновено приключва през август.
Жълт кантарион - отглеждане
Жълтият кантарион расте най-добре на топли, слънчеви места, за предпочитане с южно или югозападно изложение. Успява по принцип на всякакви почви, стига да не е прекалено наводнена, подгизнала и безплодна. Предпочита плодородна, но пропусклива почва с примес на пясък. Надземната част на растението загива напълно преди зимата, през пролетта жълтият кантарион пуска множество млади издънки от спящите очи от подземното коренище.В климата на Полша е напълно устойчиво на замръзване растение.
Жълтият кантарион се размножава генеративно чрез семена, събрани от растения в края на септември. Семената трябва да се засяват плитко (дори без да се покриват със земята), директно в земята в късна есен, точно преди началото на замръзване (X-XI), така че да бъдат стратифицирани през зимата. Първото поникване на млади разсад трябва да се появи в началото на април. Жълтият кантарион може да се размножава и вегетативно: през есента след цъфтежа чрез разделяне на чепки от по-стари растения или през пролетта чрез разделяне на коренището.
Св. Йоан - за какво
Жълтият кантарион е лечебно растение, има антидепресивни, леко аналгетични, жлъчегонни, противовъзпалителни, бактерицидни и антивирусни свойства. Помага, между другото при неврози и депресии, мигрена, невралгия, болки в ставите и болезнена менструация, гастроентерит, грип и простуда, а при външно приложение, под формата на компреси с червено масло, успокоява рани и изгаряния.Използва се и в хомеопатията. Лечебната суровина е жълтият кантарион (Flos Hyperici), който съдържа червено багрило - хиперицин, псевдохиперицин, флавоноиди (рутин и кверцитин), хиперозид, танини, етерично масло и витамини А и С.
Жълтият кантарион трябва да се използва много внимателно. Не се препоръчва за хора със светла кожа и такива, които прекарват много време на слънце. Хиперицинът има страничен ефект за повишаване на чувствителността на кожата към слънцето, което може да доведе до петна по кожата и дори до слънчево изгаряне.За медицински цели се събират невдървесинени, силно разклонени и облистени връхни леторасти с цветни пъпки и цветове. Свежите издънки се изрязват от края на юни и юли. Най-добре е реколтата да се бере в сухи, слънчеви летни дни, следобед, защото тогава растенията съдържат най-ценни съставки. Веднага след прибиране растенията трябва да се изсушат на проветриво и засенчено място (сушенето на светло ще намали съдържанието на съставките, особено на хиперицин), при температура макс.40 градуса С Така приготвената суровина може да се използва за производство на настойки, тинктури, кремове или т.нар. червено или настойно масло от жълт кантарион.
Декоративен жълт кантарион
Жълтият кантарион може да се използва и като декоративно растение с декоративен хабитус. Той е идеален за напр. за многовидови комбинации в билкови градини, може да се засажда и в различни цветови комбинации, например върху многогодишни лехи. Особено полезно е на силно слънчеви места. Изглежда най-добре в натуралистични градински оформления, както и в селски и свободни градини и като компонент на цветни ливади.
| Позиция | слънчево |
|---|---|
| Влага на почвата | средно мокро |
| Декоративно растение с | листа/иглички |
| Декоративно растение с | цветя |
| Цветна дата | VI - VIII |
| Evergreen | Не |
| Категория | Билки |
| Височина | 30см - 80см |
| Поливане | малко |
| Цвят на листа/иглички | зелено |
| Цвят на цветята | жълто |
| Резен | храстовидно |
| Резен | повдигнато |